"Тангра", VII-ми том "Етцел"

"Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н`Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н`Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на келтите с българите? Каква беше връзката на колобрите с друидите?

Целият остров беше жив и идваше да ги посрещне. Авитохол знаеше, че не него идват да приветстват съществата, а своята владетелка Нимуе..."